Сертификат за хаджия / Pilgrim certificate

               Така...поредното сложно нещо. Няколко пъти вече обясних, че нещата са много сложни, но моля не оставайте с погрешно впечатление. Сложно е не защото е такова, а защото няма информация, която да ти подскаже какво да правиш.
           Принципно, сертификата за хаджийство се раздава в автобуса от екскурзовода, след като сте посетили Божи гроб. Ние обаче, нали нямаме екскурзовод и се справяме сами по единично. Кратка справка в интернет показва, че сертификатите са 3 вида - православен, католически и...да го наречем граждански. Сертификата за католици се издава от Ордена на франсисканците. Сертификата за православни от Гръцката патриархия, а гражданския от Министерството на туризма на Израел. Първите два удостоверяват, че сте посетили Божи гроб,  а последният че сте посетили Йерусалим и Светата земя. Агенциите раздават от последният вид.
           Мъчих се аз, мъчих, и реших че ще мина без сертификат. В един пътепис открих, че сертификата се връчва от самия патриарх, записва се час, сформира се група, приема веднъж-дваж в седмицата и изобщо... На сайта на екзархията нямаше нищо по въпроса, половината сайт е празен, никой не ми отговори на въпроса как се случват нещата и толкова. Ето го сайта, ако откриете нещо светнете ме: ЦЪК
           След това, в друг пътепис във формат pdf открих, че момчето което разказва е получило сертификата си от Ордена на франсисканците, които имат пилигримски (поклоннически) център на един от входовете на стария град Йерусалим. Отишъл, платил малка таксичка (дарение) около 5 долара и получил сертификат. Реших, че и това е вариант, макар че католическата вяра да не е моята. На сайта, разбира се, има достатъчно информация, описано е подробно нужното на поклонниците и изобщо...Хвърлете едно око ЦЪК
          Разликата между двата сайта е огромна, отношението към вярващите още по-огромно. Срамно е, но не мисля че нас трябва да ни е срам (както се почувствах аз онази вече), а тях. Но...
          Отчаях се, а вече беше сряда късно вечерта, а ние в понеделник летим. Реших, да пробвам с Министерството на туризма, чиито офис е срещу този на Франсисканците. Отворих сайта им за Европа www.goisrael.com, намерих контакти и писах на мейла да питам възможно ли е, или не. Сутринта имах мейл от много милата дама Sara Braham, която ми обясни, че като се върна от пътуването си мога да заповядам в техния офис, с билети, резервация или снимки от Йерусалим и да получа сертификата си. Това би било страхотно, защото нямаше да мачкам документа по самолета. Да, но такива офиси в Европа има във Франция, Великобритания, Испания, Италия, Холандия, Полша и Швеция. Което отпада като вариант, защото не живея никъде наоколо.
           Кореспонденцията продължи, защото исках да улесня и нея, и себе си, като помоля да оставят сертификатите в техния офис и аз да мина да ги взема. Оказа се, че не може защото служителите не са оторизирани за подобни дейности, дамата е базирана в Лондон и не общува със служителите конкретно в офиса, изобщо...Помоли да пратя данните и ще мисли вариант. След ден ми писа да пита в кой хотел ще отседнем, нейна колежка да остави сертификатите на рецепцията. Ние бяхме в хотел в Тел Авив, така че и това се оказа проблем. Цялата горна кореспонденция се провежда четвъртък сутрин - неделя сутрин. Сара беше толкова мила и отзивчива. Накрая в неделя на обяд ми писа, че ще пратят сертификатите по пощата, да й пратя адреса си.
         Честно казано, беше много изненадваща отзивчивостта на Сара, пък и ние като балканци не сме свикнали на подобно отношение и малко ни съмняват тези безкористни актове на добрина. Пратих адреса, и подложих на съмнение сценария, че ще получа нещо.
          И така, до днес сутринта, когато куриер донесе писмо от правителството на Израел, департамент Министерство на културата. А в огромния плик двата сертификата. На върха на щастието съм! Написах благодарствен имейл на Сара, но и тук искам да й благодаря! Тя е един прекрасен човек, който се радвам че срещнах дори и задочно. Не й беше работа въобще (оказа се в последствие ПР мениджър в министерството), но си направи труда да ми помогне. За нея 2 прости листчета, но за мен бяха важни и тя го осъзнаваше явно!
        И така, вече имам сертификат, който удостоверява посещението ми в Йерусалим. Изглежда така, само вместо Олга някоя си е напечатано моето име.

В интернет се разнасят и сертификати, раздавани от българските агенции. Изглеждат така:

Забелязвате ли разликата? Ще помогна - написано е на български, поклонника сам си вписва името, подписа на министъра не е актуален, изобщо...
            Мисля, че всички си мислим едно и също - агенциите си печатят собствени сертификати, и дори събират пари (между 5 и 10 долара) за издаване на сертификат. Ми ще събират много ясно, все пак цветния тонер за принтера не е без пари! Аз моя сертификат го получих без пари, а министерството е платило дори пощенски разходи за да ми го достави. Поредното прекрасно впечатление от Израел и израелците!
             И така с моята одисея със сертификата. И до днес не зная как се вади реално, аз просто имах шанса да попадна на прекрасната Сара и нещата при мен се решиха. Не вярвам обаче, да откаже да помогне и на вас!

Израел самоорганизирано 5 - проверки на излизане от Израел

               Тук превъртам малко, за да разкажа за връщането, което с полетите на Уизз е малко притеснително часово. Полета е в 9:25, като Израел е в една часова зона с България и използват лятно/зимно време, така че часовника не се пипа. Сещам се, че Израел е в графа "Останал свят"/"Цял свят", зона 3 (по спомен) заедно със САЩ и Канада, та разговорите са солени, СМС-ите обаче са по 70-80 стотинки.
                   Та, да се върнем на полета. По препоръка пътниците трябва да се явят на летището 3 часа преди полета, бординга започва в 8:40, гишетата за чекиране затварят час преди полета. Излитането от Тел Авив се извършва от Терминал 1, който е старото летище, в момента се използват за вътрешни полети (не знам как става, като Бен Гурион е единственото летище за гражданска авиация в момента в Израел), както и за полетите на Уизз и Изиджет. 
                      Всъщност, това е формален момент, защото от терминал 1 фактически не излитат самолети, качването на борда на самолета е по същия ръкав, по който слизат пристигналите от София, а както споменах това се случва на Терминал 3. Обобщено - на Терминал 1 минавате всички проверки, карат ви на Терминал 3 и излитате от там. Не си помисляйте обаче, да си спестите разказването, защото това е сигнална лампа за проверяващите. Защо сте на терминал 3? На билета ви пише терминал 1, защо не сте там? Нещо притеснява ли ви? Защо не спазвате инструкциите? Това и още, така че не хитрувайте.
                   Както казахме, трябва да сме 3 часа преди полета. Единственият удобен влак от Хашалом към летището е в 5:48 часа, платформа 2, влак номер 19 за някъде си. На таблото е упоменато, че влака в 5:48 спира на летището. Влака пристига на Терминал 3 в 6:07 часа. Имайте предвид, че нощните автобуси в Тел Авив са кът, а и като цяло возенето в градски автобус е огромно приключение, за което ще говорим по-натам. Та, за да стигнете до гарата трябва или да вървите пеша, или с такси, като такситата са скъпи. Ние вървяхме пеша около половин час, защото хотела ни беше на булеварда преди крайбрежния. Изключително спокойно е, хората от чистотата събират боклука, метат и мият, разнася се пощата, зареждат се суперите, някои от тях са денонощни и работят, има работещи заведения. Трафик няма, но шофьорите изчакват зелен светофар, докато ние минаваме на червено, защото няма никого. Такива хора са те, а ние сме си ние.
                  На влизане в гара се минава проверка със скенер на багажа и пътуващия, има автомати за билети. Автоматите имат меню на английски и връщат ресто. Билетчето се валидира на машините, които отварят преградата за достъп и се влиза навътре. Да отметна, че с билетчето се и излиза от гарата, така че ги пазете. Във влаковете преди всяка гара повтарят, че пътниците не трябва да изхвърлят билета си, за да могат да излязат.
                Слизаме на летището на ниво S и се качваме на ниво G, вървим направо, отминаваме изход 2, после и изход 1 и там има 2 спирки за шатълбусите на летището. Първата спирка е на шатъла за Паркинг продължителен престой, втората спирка е за Терминал 1. Шатълите са оранжеви. Не забравяйте, че отиваме на втората спирка. Първият шатъл за деня е в 6:30, до терминал 1 пътува около 15-20 минути по вътрешната магистрала на летището. В 6:50 вече сме пред терминал 1, зала Заминаващи. Пред входа има проверка за сигурност.
- Моля паспортите ви. За къде пътувате?
- В колко часа е полета ви?
- За пръв път ли сте в Израел?
- Каква е връзката помежду ви?
- Колко дни бяхте в Израел?
- Кои места посетихте?
- Моля последвайте ме.
И това още пред вратата на терминала, паспортите ни още са в него. Влизаме и до вратата точно скенер.
- Моля, свалете колан, часовник, извадете всичко от джобовете си, свалете връхните дрехи и минете през скенера.
Нищо не пибипка.
- Моля, върнете се и преминете отново.
Пак нищо.
Пише нещо в една тетрадка.
- Можете да вземете багажа си, благодаря много и приятен полет.
             Залата не е голяма, ври от народ говорещ шумно на иврит. Има пейки, пред тях опашка, скенер и са гишетата за чекиране на багажа. Питаме, трябва да се наредим на опашката, нищо че нямаме друг освен голям салонен багаж, а и сме с онлайн чекинг. Опашката е голяма, върви точно до скенера, който е дълъг повече от 3 метра. През него минава целия багаж, който се чекира и се качва в товарните помещения на самолета. Един куфар го сканират повече от 1 минута, понякога го пускат напред-назад няколко пъти.
                 Редим се и чакаме, служители вървят край опашката и се спират пред всяка група/двойка от хора. Към нас се приближава момиче.
- Здравейте, моля паспортите и билетите ви. За къде летите?
- Колко дни бяхте в Израел?
Разглежда внимателно и визити ни. На гърба им пише, че трябва да се пазят до напускане на страната, а и играят ролята на входен печат, защото в паспорта няма друг белег че сме минали границата.
- О, вие сте дошли в ден х, така ли?
Пита отново, въпреки че преди малко изяснихме колко дни сме там.
- Каква е връзката помежду ви?
- Имате ли приятели или семейство в Израел?
- Можете ли да четете и пишете на иврит?
- Благодаря, можете да продължите.
                  Подминаваме хората пред нас, които още ги разпитват, завиваме покрай гишетата на ляво и през вратата в дясно се качваме по едни стълби. На вратата пише "Паспортен контрол" и стрелка. Изкачваме стълбите и срещу нас служителка.
- Добър ден, моля паспортите и билетите ви! За къде летите?
Взима ги, разглежда, въвежда някакви данни и ни лепи един стикер с баркод на гърба.
- Благодаря, приятен полет.
Продължаваме по коридора и в ляво гише "Паспортен контрол".
Израелските граждани могат да направят сами тази проверка, като на автомат до гишетата сканират паспорта и ръката си, но ние чакаме на опашка.
- Моля паспорта и входната ви виза!
Въвежда нещо, сканира баркода отзад и ми връчва червено листче, което играе ролята на изходен печат.
- Благодаря, приятен полет.
Отминаваме и попадаме на следващата опашка - Секюрити проверка. 10 броя служители се въртят около 2 скенера един след друг. Някои пътници ги връщат пак през скенера, други ги карат да чакат на едни пейки, евреите минават много бързо както ние на софийското летище. Идва моят ред.
- Здравейте, моля паспорта и билета ви. За къде летите?
Гледа листчетата, сканира баркода.
- Извадете всичко от джобовете си, свалете металните неща, връхната дреха.
- Сложете куфара на скенера. Сега преминете.
Документите ми вече са в друг служител, понечвам да си взема часовника и колана.
- Моля, не пипайте нищо от касетката.
Разстила ми колана много внимателно, като го опипва.
Същия, който държи паспорта ми минава обувките с нещо като триъгълна четка, отгоре и отстрани и проверява четката в някакъв апарат.
Коментират нещо, връщат ми куфара втори път през скенера.
- Моля, отворете куфара си.
Ровят и изваждат статива на фотоапарата. Разглеждат го и го пускат отделно през скенера, а след него отново куфара. Коментират нещо на иврит.
Пренасят ми куфара и касетката на нова маса.
- Моля отворете куфара.
През това време служителя с четката проверява часовника, телефона и другите неща извадени от джобовете ми. Изважда половината куфар, разглежда какво нося.
- Имате ли електроника? Някакви зарядни, батерии?
Изважда зарядното, минава го с четката и пак ходи при уреда да провери четката. Преглежда ми плика с козметиката, заглежда се обстойно в плажното масло в тубичка от боя за коса 100 мл, както и в гела сипан в кутия от крем за ръце пак 100 мл. Не пита нищо, нищо и не обяснявам, макар че го виждам да се чуди. Изважда ми картите с чертежите и посоките и очите му се разширяват. Гледа, върти, чете. Пак не обяснявам нищо, защото нищо не ме е питал. Стоя и чакам.
Препоръката ми е да не се обяснявате излишно за неща, които не ви питат. Това е психологичен похват, многото говорене без причина е признак на нервност, а тук решават че криете нещо.
Почва с четката да търка всички дрехи, документи по няколко пъти от всички страни. Проверява пак на апарата.
- Благодаря, можете да приберете вещите си. Заповядайте паспорта и билета ви.
В интернет пише, че е забранено изнасянето на каквото и да било от земята на Израел - миди, камъчета, пясък. Моите миди и камъчета оцеляха, а бяха в куфара. 
                 Вече минава 8 часа, вижда се само една зала със стълби надолу. Там има служителка, която обяснява на всеки, че сега ще бъдем закарани с вътрешен шатълбус към Терминал 3, от където ще се качим на самолета и ще излетим. Въпреки това, много хора се чудят защо в 8:05 вече ни товарят на самолета. Имаме късмет и едва събрали багажа идва шатъла, качваме се и малко по-късно тръгва. Стоварва ни пред една врата, влизаме, ескалатор и сме в кръглия мол - емблемата на Бен Гурион. Полета ни е обявен, самолета вече е кацнал от София, всичко е наред. Имаме време за тоалетна, минаваме през един магазин и вече е 8:25. Чекина е затворил, след 15 минути почва бординга.
                      Малка вметка за водата - водата в Израел е от солен източник, обезсолена и преработена е. И е годна за пиене. Мека е, няма следи от обработката. Кът е. И е топла. Има обществени чешми, монолитни правоъгълници с едно бутонче - натискаш и изпръсква струя вода, пуснеш ли бутона спира. Тоалетните на летището са с полукръг отпред. Ляв завой дамска, десен завой мъжка. Точно по средата на най-изпъкналото има чешма. Като обществените по улиците и парковете с бутонче и струя, само че тече ледено студено вода. Можете да се възползвате.
                     Намираме си гейта, бординга е обявен за 8:40, вече има служител, идва още едно момиче. Точно в 8:40 бординга почва, по уредбата съобщават пътниците за София да се отправят към изхода. Сканират билета, визите не ги гледат, минаваме ръкава и сме в самолета. Пред гейта сме 10-12 човека. Качваме се и чакаме. Хм, ще сме си като на частен самолет. Разнася се арабска реч - семейство с 4 деца, последвано от още едно такова. Появяван се други арабско говорещи палестинци, които в един момент почват вкупом да се карат на Рамадан на чист български, а след минути поздравяват с "Шалом" техни познати, които пък се карат на сина си на иврит. Плеадата от хъкащите гърлени звучи продължава, детето протестира, а накрая майка му заключва "Тъпо-остро, на тоя ред ще седим" и протеста бива прекратен.  Накрая се появява туристическа група 15-тина човека от Хасково, настаняват се, последно група мъже палестинци отиващи в Банско. Извикват 2-ма - 3-ма изпуснали това-онова и паспортите си по ръкава и потегляме.
                 Панорамно цял Тел Авив,  от дясно Кипър, Анталия, цяла Анадола и Коня, от ляво Бурса, от дясно Истанбул, Стара Загора, Пловдив, Стара планина, минаваме цяла София, завой над Банкя, отново цяла София, кацане и аплодисменти.
Вкупом към летищено и гишета за паспортен контрол, редим се на 2 опашки.
- Има ли български граждани?
Групата от Хасково, ние и още 5-6 човека вдигаме ръце и ни посочват да минем пред гишето в дясно.
Подавам паспорт, само бегъл поглед и продължавам.
Опашката за чужденците върви бавно, проверяват ги внимателно. Добре дошли в Европейския съюз!
Да се върнем обаче, в Тел Авив и да се разходим наоколо...

Израел самоорганизирано 4 - проверка за влизане в страната, влак от летището и шекели

     Момичето на гишето е с тюрбан от шарен шал, гледа лошо и подозрително. Поздравявам на английски, за да разбере на какъв език ще си говорим. Подавам документите си и чакам да ме атакува и разкъса.
- За пръв път ли сте в Израел?
- Колко време ще останете в Израел?
- Каква е целта на посещението Ви?
             Това е всичко, което ме пита. Сканира паспорта и ми го подава заедно с входната виза. Имам право да стоя точно 90 дни с нея, трябва да стои неизменно с паспорта ми. Въпросната виза се слага на скенера, който отваря турникета след гишетата и вече сме в залата за багажа. Спътника ми минава също много бързо, защото показва същите документи, а жената го е попитала само дали е с цел туризъм, което е потвърдил. Има гише информация, от където взимаме карти на Тел Авив и излизаме към зала "Посрещачи". Там има отново бюро информация, а до него е и гишето на банка Хапоалим (Проверете курса за обмяна на валута при тях), където обменяме долари за шекели.
              Тук е момента да поговорим за шекелите. Те по принцип са рядко срещани по нашите ширини, така че който през каквато валута иска да мине, ние решихме през долари, защото те са по-разпространени в Израел.

1 шекел (изобразява се със символа ₪)се състои от 100 агори.
Номиналите са:
10 агори под формата на монета
½, 1, 2, 5, 10 шекела под формата на монети
20, 50, 100, 200 шекела под формата на банкноти
Да, имат ½ шекел, вместо 50 агори :D
10 агори е жълта монета, като 10-ката е в защриховано квадратче. 10-те шекела наподобяват нашето левче - жълта средна част с бял кант.
                Като цяло е много объркващо, защото стотинките от 1, 2 и 5 и при левовете, и при еврото са малко непотребни и не им обръщаме внимание. Докато в Израел 6,9 шекела е билетчето в градския транспорт. Стряскащо е да дадеш банкнота от 20 шекела и да получиш шепа стотинки по 1-2, още повече че 1 шекелче е голямо колкото нашата 1 стотинка, но е бяло.
                 Та, обменяме 20 долара, за да имаме колкото за влака общо-взето и тръгваме към гарата. Мои познати били там организирано ме убеждаваха настойчиво, че няма с какво да се измъкнем от летището освен с такси, защото горките ние нали сме без ТА, а обществен транспорт в Израел няма. 
О чудо, оказва се хората имали влак до летището. 
Излизаме през изход 2 до банката. Намираме се на ниво G, гарата е на долното ниво S, табела показва влака. Купуваме билети. Часът е 9:30, кацнали сме преди час и 15 минути.
                    Мога да кажа, че железопътната мрежа е добре развита, влаковете са 3 модела и всички са добре поддържани, торбички на жп компанията вместо кошчета, чисто е. Единия влак дори има контакти над прозорците, а друг е двуетажен. Влак няма само до Йерусалим, но през 2017 година вече ще има.

Можете да си проверите разписанието на влаковете ТУК, като началната гара ви е Ben Gurion Airport, най близката  до центъра гара е HaShalom (доколкото чух я четат Ашалом). Билетчето струва 16 шекела (7 лв), влака тръгва от платформа 2. Преди да тръгнете можете да си проверите номерата на влаковете, излизат в сайта. Така виждайки на таблото номера на влака и часа ще сте сигурни, защото влака не е само до Тел Авив, а върви още на север и на таблото пише последната гара. Диктор чете информация на иврит и на английски, така че това помага много. 

                 Имайте предвид, че за по-далечните дестинации не пише само последната точка, а през секунди сменя всичките гари, на които спира влака. Така че, търсите на таблото по часа и номера вашия влак, наблюдавате реда и четете спирките, които сменя и търсите вашата.

                  Идва влака, качваме се и след 16 минути сме на гара Хашалом. През това време гледаме през прозореца -  много цъфнали олеандри, небостъргачи и зеленина.

Екскурзоводите разказвали (според интернет) как при създаването на Израел през 1948 година цялата територия била пустиня, и нямало нито едно дърво. Ама съвсем нито едно дърво. Всичко насадили, изградили сами. Следва ахване от страна на туристите. После като отидат в Гетиманската градина същите екскурзоводи (пак според интернет) споделят, как маслините там са на над 3000 години и са свидетели на живота на Христос, а сред тях Юда е извършил предателството си. И тук следва ахване от страна на туристите.

Та каква е истината е сложно да се каже, но е факт че е зелено.

Израел самоорганизирано 3 - полет към Тел Авив

       Точно тези проверки и процедури отровиха моите дни преди пътуването. На такива неща се начетох, че сън не ме ловеше буквално. Много е притеснително да очакваш да ти се случи нещо лошо. А то, реално не е нещо лошо, но това няма как да го знае човек предварително.
           Полета ни е в 6:00 часа, отиваме към 4 без нещо. Сутрин има няколко полета на Уизз с близки часове (при нас това бяха Лондон, Тел Авив, Милано и Малмьо), така че народ доста, летището ври. Известен факт е, че самолетите опериращи от и до Израел се проверяват много обстойно, пазят се от охрана отделно от другите самолети и като цяло подлежат на много мерки за сигурност. Отделно от това, пътниците летящи с Ел Ал започват да ги разпитват още на летището в София, и имал случаи на хартисали пътници със заплатени екскурзии. Очаквам и при нас разпита да започне още тук, обаче няма нищо подобно.
           Минаваме първа проверка с паспорт и билет, после секюрити проверка без излишно суетене, следва паспортна проверка и сме пред гейта. В интернет пише, че е забранено внасянето на храна в Израел, моята в куфара оцеля и бе внесена в страната. Хората за нашият полет много си личат - всички стискаме паспорти.  
Ако сте терорист, моля пропуснете следващия абзац!
               Много се разочаровах, че наземното обслужване не са се погрижили за по-сериозните мерки за сигурност, особено след инцидента в Бургас. Нищо по-специално от процедурата при летене в ЕС с лична карта. Ако някой имаше желание, можеше да ни гръмне самолета без проблем. Още повече, че беше пълен с израелски граждани - не само от български произход, но и такива дошли на екскурзия в България или прибиращи се от Лондон, например. 
                Уизз се стремят да превърнат София в трансферен център за пътуващи до Дубай и Тел Авив. Някъде пишеше, че при Лондон-Дубай престоя в София е 4 часа , а ако се лети от Лондон до Тел Авив през София, между двата полета има 3 часа и половина.
Бординга беше обявен за 5:20 и естествено не почна тогава. Към 6 без 15 се появиха едни лели намръщени, накараха ни се набързо и ни строиха в 2 редици. Размерите на куфарите не са проверявали, само лепяха лепенки голям-малък багаж и държаха на 1 брой багаж, така че почти любезно нареждаха втората чанта да се прибере. После сканиране на баркода на билета, товарене на автобуса и в самолета. Изчакахме малко и втория автобус, и 10 минути след обявения час излетяхме. 
                Както казах вече, полета беше пълен и имаше 5-6 свободни места, българите бяхме малцинство. Говорещите български бяха с израелски паспорти, екскурзиантите бяхме ние, още 2 двойки като нас, едни азиатци и едно руско семейство идващи от Лондон. Полета е 2,40 часа, самолета лети над Гърция, остров Тасос, над морето, покрай Кипър, пак морето и директно към брега на Тел Авив. Каца на Терминал 3 на летище Бен Гурион. Имам много летища в актива си, но това е най-мащабното като външен вид и азположение. Най-голямото не е, но създава представа за мащабност. Стените му основно са от емблематичният йерусалимски светъл камък, който придава специфичност на летището и го отличава от модерната ширпотреба от леки конструкции, стомана и стъкло. Високи тавани, тоалетни с дървени подове и стени облицовани в текстил.
                Кацаме на ръкав 20 минути преди обявения час. На излизане от ръкава има агенти, които спират произволно пътници и молят да видят паспорта и билета. При нас спираха по черничките (арабско изглеждащи) и азиатците. Минаваме по коридори, над кръгъл мол с водопад и по едни полегати ескалатори надолу към паспортна проверка. Таваните са на 3-4 етажа над нас, отстрани белия камък, в противоположен диагонал вървят други пътници, навън пече и има палми. На проверката има опашка вече, гише за местни и чужди граждани. Проверката не е само за нашия полет, така че блъсканицата е сериозна. Предварително си приготвяме по едно копие от билета към Тел Авив, билета към София, разписката за предплатения хотел и паспортите. В моя паспорт има печати от Турция, което като мюсюлманска държава е притеснително за Израел. Изнервено ми е, да не кажа нещо повече. Майка с дете закъсват на гишето, нещо не е както трябва, въпреки че бащата е български евреин. Той е минал проверката на другото гише, но идва на помощ и говори нещо на иврит, ядосва се, спори, но след 15 минути ги пускат да влязат в държавата. Едната двойка също закъсва, вадят документи, обясняват се. Минава се един по един, независимо каква група пътувате. Въоръжавам се с усмивка, идва моя ред.

Израел самоорганизирано 2 - размисли и цени

       Споделяйки на мои близки, че ще пътувам в Израел без ТА (туристическа агенция) виждах ужаса в очите им. Митове и легенди са се загнездили много сериозно в умовете на хората - бомби, атентати, не пускат туристи без ТА, и прочие други...
Истината е, че пускат туристи без ТА. Да, имало е атентати, но израелците всячески се опитват това да не се повтаря повече. 
       Като цяло, туризма в Израел е изграден на база пакети. Дали закупени в родната ти държава, или на място (еднодневна екскурзия до Мъртво море за 100 долара), това е от което държавата печели. Екскурзоводите и местните партньори плащат на държавата лицензи за да работят, от там са и приходите. Защото самите атракции в 95 процента от случаите са безплатни, и от там реални приходи няма. Туристите са основно поклоннически групи от Русия. Ще ги познаете веднага, а още преди да сте ги видели ще ги чуете. Гръмогласни, нахални, нагли и несъобразителни. Способни са да развалят всеки миг на туристите около себе си. Те са и основната причина повече обикновени сувенири да са много скъпи - обикновена гривничка от дървени топчета 35 шекела (около 15 лв), мъничко дървено кръстче медальон 20 шекела (около 9 лв) и прочие. Но и извън туристическите места, като цяло е скъпо. Меню (хамбургер, картофи и кола) от местна марка е около 65 шекела (27 лв), кафето от автомат е 10 шекела (4 лв и малко), хляба започва от 12 шекела нагоре (5 лв), на места вода от 0,5 литра достига 10 шекела, на места пък 1,5 л е 8 шекела (3,30), изобщо е трудно да се генерализира. Цени няма в малките магазинчета - колкото те преценят, толкова ти струва. В големите супери на едните стоки има цени, на други няма. Изобщо, това с цените е едно от много изнервящите моменти в цялото пътуване.
Да се върнем обаче, на полетите и проверките - най-стресиращото от всички писания в интернет. Варианти всякакви, случки разни, не може да се обобщи еднозначно, защото всичко е частен случай. Аз мога да споделя своя опит, както и процедурата при полет на Уизз.

Израел самоорганизирано - защо?

    Израел, или по-точно Йерусалим, е мечта на много хора. Някои спестяват цял живот да подобна екскурзия, а други я получават за подарък за кръгла годишнина. Основната причина за това, разбира се, е цената. Пътуването не е никак евтино, но това е така заради туристическите агенции основно. 
     Справката ми в интернет показа стандартна програма за всички агенции, цените също са много сходни, екскурзовода е на руски...Изобщо, неща които на мен не ми харесват, и които всячески гледам да избягвам. Особено руско-говорящите екскурзоводи. За мен би било безкрайно обидно да дам хиляди левове и накрая да ми говорят не на моя език. Но явно хората нямат проблеми с подобни абсурди. Защото не видях на немците, французите или на японците да им говорят на друг, освен на техния език. Жалко и унизително.
      Обикновено цената на агенциите не включва: летищни такси, такса гориво, входни такси за обектите (не се обяснява на кои обекти, може би защото всички без музеите и една крепост са безплатни, а агенциите не водят там), бакшиши на екскурзовода и шофьора (Ъ? Те да не танцуват на пилон, та очакват бакшиши?)
        Та, до сега вариантите бяха два. Първият организирано, но това отпада автоматично още на точка летищни такси. Да вметна, че летищните такси на летище София са около 4-5 евро на пътник, защо агенциите искат 120 евро попитайте тях! Другият вариант е самоорганизирано с националния превозвач на Израел Ел Ал. Средната сума на билетите им е 400 долара двупосочно на човек.

        От 14 май унгарската авиокомпания Уизз еър / WIZZ Air (www.wizzair.com) започнаха да оперират полети София - Тел Авив и аз се възползвах от този факт. Говорейки в цифри, билетите ми излязоха 139,96 лв без членството (99,96 лв с членство), като ги купих 20 дни преди полета. Очаквах празни самолети, но и на отива, и на връщане полетите бяха пълни. Повече от 5-6 свободни места на полет нямаше. На отиване основно евреи, на връщане палестинци. Българите бяхме малцинство.

        Да се върнем обаче, на самата организация. В интернет реалистичните и изчерпателни мнения са много малко, просто защото Уизз пътуват от дни. Аз бях на 2-рият им полет, така че реално още не бяха тръгнали, когато търсех информация. Така че, мненията са основно на хора пътуващи организирано. Техните мнения не ги приемам за меродавни, защото ги развозват насам-натам, а основната им информация е от руския екскурзовод. А Израел е много повече от това. Израел е място, което спокойно може да се посещава самостоятелно, и за това ще ви разкажа сега.