Израел самоорганизирано 3 - полет към Тел Авив

       Точно тези проверки и процедури отровиха моите дни преди пътуването. На такива неща се начетох, че сън не ме ловеше буквално. Много е притеснително да очакваш да ти се случи нещо лошо. А то, реално не е нещо лошо, но това няма как да го знае човек предварително.
           Полета ни е в 6:00 часа, отиваме към 4 без нещо. Сутрин има няколко полета на Уизз с близки часове (при нас това бяха Лондон, Тел Авив, Милано и Малмьо), така че народ доста, летището ври. Известен факт е, че самолетите опериращи от и до Израел се проверяват много обстойно, пазят се от охрана отделно от другите самолети и като цяло подлежат на много мерки за сигурност. Отделно от това, пътниците летящи с Ел Ал започват да ги разпитват още на летището в София, и имал случаи на хартисали пътници със заплатени екскурзии. Очаквам и при нас разпита да започне още тук, обаче няма нищо подобно.
           Минаваме първа проверка с паспорт и билет, после секюрити проверка без излишно суетене, следва паспортна проверка и сме пред гейта. В интернет пише, че е забранено внасянето на храна в Израел, моята в куфара оцеля и бе внесена в страната. Хората за нашият полет много си личат - всички стискаме паспорти.  
Ако сте терорист, моля пропуснете следващия абзац!
               Много се разочаровах, че наземното обслужване не са се погрижили за по-сериозните мерки за сигурност, особено след инцидента в Бургас. Нищо по-специално от процедурата при летене в ЕС с лична карта. Ако някой имаше желание, можеше да ни гръмне самолета без проблем. Още повече, че беше пълен с израелски граждани - не само от български произход, но и такива дошли на екскурзия в България или прибиращи се от Лондон, например. 
                Уизз се стремят да превърнат София в трансферен център за пътуващи до Дубай и Тел Авив. Някъде пишеше, че при Лондон-Дубай престоя в София е 4 часа , а ако се лети от Лондон до Тел Авив през София, между двата полета има 3 часа и половина.
Бординга беше обявен за 5:20 и естествено не почна тогава. Към 6 без 15 се появиха едни лели намръщени, накараха ни се набързо и ни строиха в 2 редици. Размерите на куфарите не са проверявали, само лепяха лепенки голям-малък багаж и държаха на 1 брой багаж, така че почти любезно нареждаха втората чанта да се прибере. После сканиране на баркода на билета, товарене на автобуса и в самолета. Изчакахме малко и втория автобус, и 10 минути след обявения час излетяхме. 
                Както казах вече, полета беше пълен и имаше 5-6 свободни места, българите бяхме малцинство. Говорещите български бяха с израелски паспорти, екскурзиантите бяхме ние, още 2 двойки като нас, едни азиатци и едно руско семейство идващи от Лондон. Полета е 2,40 часа, самолета лети над Гърция, остров Тасос, над морето, покрай Кипър, пак морето и директно към брега на Тел Авив. Каца на Терминал 3 на летище Бен Гурион. Имам много летища в актива си, но това е най-мащабното като външен вид и азположение. Най-голямото не е, но създава представа за мащабност. Стените му основно са от емблематичният йерусалимски светъл камък, който придава специфичност на летището и го отличава от модерната ширпотреба от леки конструкции, стомана и стъкло. Високи тавани, тоалетни с дървени подове и стени облицовани в текстил.
                Кацаме на ръкав 20 минути преди обявения час. На излизане от ръкава има агенти, които спират произволно пътници и молят да видят паспорта и билета. При нас спираха по черничките (арабско изглеждащи) и азиатците. Минаваме по коридори, над кръгъл мол с водопад и по едни полегати ескалатори надолу към паспортна проверка. Таваните са на 3-4 етажа над нас, отстрани белия камък, в противоположен диагонал вървят други пътници, навън пече и има палми. На проверката има опашка вече, гише за местни и чужди граждани. Проверката не е само за нашия полет, така че блъсканицата е сериозна. Предварително си приготвяме по едно копие от билета към Тел Авив, билета към София, разписката за предплатения хотел и паспортите. В моя паспорт има печати от Турция, което като мюсюлманска държава е притеснително за Израел. Изнервено ми е, да не кажа нещо повече. Майка с дете закъсват на гишето, нещо не е както трябва, въпреки че бащата е български евреин. Той е минал проверката на другото гише, но идва на помощ и говори нещо на иврит, ядосва се, спори, но след 15 минути ги пускат да влязат в държавата. Едната двойка също закъсва, вадят документи, обясняват се. Минава се един по един, независимо каква група пътувате. Въоръжавам се с усмивка, идва моя ред.