Тук превъртам малко, за да разкажа за връщането, което с полетите на Уизз е малко притеснително часово. Полета е в 9:25, като Израел е в една часова зона с България и използват лятно/зимно време, така че часовника не се пипа. Сещам се, че Израел е в графа "Останал свят"/"Цял свят", зона 3 (по спомен) заедно със САЩ и Канада, та разговорите са солени, СМС-ите обаче са по 70-80 стотинки.
Та, да се върнем на полета. По препоръка пътниците трябва да се явят на летището 3 часа преди полета, бординга започва в 8:40, гишетата за чекиране затварят час преди полета. Излитането от Тел Авив се извършва от Терминал 1, който е старото летище, в момента се използват за вътрешни полети (не знам как става, като Бен Гурион е единственото летище за гражданска авиация в момента в Израел), както и за полетите на Уизз и Изиджет.
Всъщност, това е формален момент, защото от терминал 1 фактически не излитат самолети, качването на борда на самолета е по същия ръкав, по който слизат пристигналите от София, а както споменах това се случва на Терминал 3. Обобщено - на Терминал 1 минавате всички проверки, карат ви на Терминал 3 и излитате от там. Не си помисляйте обаче, да си спестите разказването, защото това е сигнална лампа за проверяващите. Защо сте на терминал 3? На билета ви пише терминал 1, защо не сте там? Нещо притеснява ли ви? Защо не спазвате инструкциите? Това и още, така че не хитрувайте.
Както казахме, трябва да сме 3 часа преди полета. Единственият удобен влак от Хашалом към летището е в 5:48 часа, платформа 2, влак номер 19 за някъде си. На таблото е упоменато, че влака в 5:48 спира на летището. Влака пристига на Терминал 3 в 6:07 часа. Имайте предвид, че нощните автобуси в Тел Авив са кът, а и като цяло возенето в градски автобус е огромно приключение, за което ще говорим по-натам. Та, за да стигнете до гарата трябва или да вървите пеша, или с такси, като такситата са скъпи. Ние вървяхме пеша около половин час, защото хотела ни беше на булеварда преди крайбрежния. Изключително спокойно е, хората от чистотата събират боклука, метат и мият, разнася се пощата, зареждат се суперите, някои от тях са денонощни и работят, има работещи заведения. Трафик няма, но шофьорите изчакват зелен светофар, докато ние минаваме на червено, защото няма никого. Такива хора са те, а ние сме си ние.
На влизане в гара се минава проверка със скенер на багажа и пътуващия, има автомати за билети. Автоматите имат меню на английски и връщат ресто. Билетчето се валидира на машините, които отварят преградата за достъп и се влиза навътре. Да отметна, че с билетчето се и излиза от гарата, така че ги пазете. Във влаковете преди всяка гара повтарят, че пътниците не трябва да изхвърлят билета си, за да могат да излязат.
Слизаме на летището на ниво S и се качваме на ниво G, вървим направо, отминаваме изход 2, после и изход 1 и там има 2 спирки за шатълбусите на летището. Първата спирка е на шатъла за Паркинг продължителен престой, втората спирка е за Терминал 1. Шатълите са оранжеви. Не забравяйте, че отиваме на втората спирка. Първият шатъл за деня е в 6:30, до терминал 1 пътува около 15-20 минути по вътрешната магистрала на летището. В 6:50 вече сме пред терминал 1, зала Заминаващи. Пред входа има проверка за сигурност.
- Моля паспортите ви. За къде пътувате?
- В колко часа е полета ви?
- За пръв път ли сте в Израел?
- Каква е връзката помежду ви?
- Колко дни бяхте в Израел?
- Кои места посетихте?
- Моля последвайте ме.
И това още пред вратата на терминала, паспортите ни още са в него. Влизаме и до вратата точно скенер.
- Моля, свалете колан, часовник, извадете всичко от джобовете си, свалете връхните дрехи и минете през скенера.
Нищо не пибипка.
- Моля, върнете се и преминете отново.
Пак нищо.
Пише нещо в една тетрадка.
- Можете да вземете багажа си, благодаря много и приятен полет.
Залата не е голяма, ври от народ говорещ шумно на иврит. Има пейки, пред тях опашка, скенер и са гишетата за чекиране на багажа. Питаме, трябва да се наредим на опашката, нищо че нямаме друг освен голям салонен багаж, а и сме с онлайн чекинг. Опашката е голяма, върви точно до скенера, който е дълъг повече от 3 метра. През него минава целия багаж, който се чекира и се качва в товарните помещения на самолета. Един куфар го сканират повече от 1 минута, понякога го пускат напред-назад няколко пъти.
Редим се и чакаме, служители вървят край опашката и се спират пред всяка група/двойка от хора. Към нас се приближава момиче.
- Здравейте, моля паспортите и билетите ви. За къде летите?
- Колко дни бяхте в Израел?
Разглежда внимателно и визити ни. На гърба им пише, че трябва да се пазят до напускане на страната, а и играят ролята на входен печат, защото в паспорта няма друг белег че сме минали границата.
- О, вие сте дошли в ден х, така ли?
Пита отново, въпреки че преди малко изяснихме колко дни сме там.
- Каква е връзката помежду ви?
- Имате ли приятели или семейство в Израел?
- Можете ли да четете и пишете на иврит?
- Благодаря, можете да продължите.
Подминаваме хората пред нас, които още ги разпитват, завиваме покрай гишетата на ляво и през вратата в дясно се качваме по едни стълби. На вратата пише "Паспортен контрол" и стрелка. Изкачваме стълбите и срещу нас служителка.
- Добър ден, моля паспортите и билетите ви! За къде летите?
Взима ги, разглежда, въвежда някакви данни и ни лепи един стикер с баркод на гърба.
- Благодаря, приятен полет.
Продължаваме по коридора и в ляво гише "Паспортен контрол".
Израелските граждани могат да направят сами тази проверка, като на автомат до гишетата сканират паспорта и ръката си, но ние чакаме на опашка.
- Моля паспорта и входната ви виза!
Въвежда нещо, сканира баркода отзад и ми връчва червено листче, което играе ролята на изходен печат.
- Благодаря, приятен полет.
Отминаваме и попадаме на следващата опашка - Секюрити проверка. 10 броя служители се въртят около 2 скенера един след друг. Някои пътници ги връщат пак през скенера, други ги карат да чакат на едни пейки, евреите минават много бързо както ние на софийското летище. Идва моят ред.
- Здравейте, моля паспорта и билета ви. За къде летите?
Гледа листчетата, сканира баркода.
- Извадете всичко от джобовете си, свалете металните неща, връхната дреха.
- Сложете куфара на скенера. Сега преминете.
Документите ми вече са в друг служител, понечвам да си взема часовника и колана.
- Моля, не пипайте нищо от касетката.
Разстила ми колана много внимателно, като го опипва.
Същия, който държи паспорта ми минава обувките с нещо като триъгълна четка, отгоре и отстрани и проверява четката в някакъв апарат.
Коментират нещо, връщат ми куфара втори път през скенера.
- Моля, отворете куфара си.
Ровят и изваждат статива на фотоапарата. Разглеждат го и го пускат отделно през скенера, а след него отново куфара. Коментират нещо на иврит.
Пренасят ми куфара и касетката на нова маса.
- Моля отворете куфара.
През това време служителя с четката проверява часовника, телефона и другите неща извадени от джобовете ми. Изважда половината куфар, разглежда какво нося.
- Имате ли електроника? Някакви зарядни, батерии?
Изважда зарядното, минава го с четката и пак ходи при уреда да провери четката. Преглежда ми плика с козметиката, заглежда се обстойно в плажното масло в тубичка от боя за коса 100 мл, както и в гела сипан в кутия от крем за ръце пак 100 мл. Не пита нищо, нищо и не обяснявам, макар че го виждам да се чуди. Изважда ми картите с чертежите и посоките и очите му се разширяват. Гледа, върти, чете. Пак не обяснявам нищо, защото нищо не ме е питал. Стоя и чакам.
Препоръката ми е да не се обяснявате излишно за неща, които не ви питат. Това е психологичен похват, многото говорене без причина е признак на нервност, а тук решават че криете нещо.
Почва с четката да търка всички дрехи, документи по няколко пъти от всички страни. Проверява пак на апарата.
- Благодаря, можете да приберете вещите си. Заповядайте паспорта и билета ви.
В интернет пише, че е забранено изнасянето на каквото и да било от земята на Израел - миди, камъчета, пясък. Моите миди и камъчета оцеляха, а бяха в куфара.
Вече минава 8 часа, вижда се само една зала със стълби надолу. Там има служителка, която обяснява на всеки, че сега ще бъдем закарани с вътрешен шатълбус към Терминал 3, от където ще се качим на самолета и ще излетим. Въпреки това, много хора се чудят защо в 8:05 вече ни товарят на самолета. Имаме късмет и едва събрали багажа идва шатъла, качваме се и малко по-късно тръгва. Стоварва ни пред една врата, влизаме, ескалатор и сме в кръглия мол - емблемата на Бен Гурион. Полета ни е обявен, самолета вече е кацнал от София, всичко е наред. Имаме време за тоалетна, минаваме през един магазин и вече е 8:25. Чекина е затворил, след 15 минути почва бординга.
Малка вметка за водата - водата в Израел е от солен източник, обезсолена и преработена е. И е годна за пиене. Мека е, няма следи от обработката. Кът е. И е топла. Има обществени чешми, монолитни правоъгълници с едно бутонче - натискаш и изпръсква струя вода, пуснеш ли бутона спира. Тоалетните на летището са с полукръг отпред. Ляв завой дамска, десен завой мъжка. Точно по средата на най-изпъкналото има чешма. Като обществените по улиците и парковете с бутонче и струя, само че тече ледено студено вода. Можете да се възползвате.
Намираме си гейта, бординга е обявен за 8:40, вече има служител, идва още едно момиче. Точно в 8:40 бординга почва, по уредбата съобщават пътниците за София да се отправят към изхода. Сканират билета, визите не ги гледат, минаваме ръкава и сме в самолета. Пред гейта сме 10-12 човека. Качваме се и чакаме. Хм, ще сме си като на частен самолет. Разнася се арабска реч - семейство с 4 деца, последвано от още едно такова. Появяван се други арабско говорещи палестинци, които в един момент почват вкупом да се карат на Рамадан на чист български, а след минути поздравяват с "Шалом" техни познати, които пък се карат на сина си на иврит. Плеадата от хъкащите гърлени звучи продължава, детето протестира, а накрая майка му заключва "Тъпо-остро, на тоя ред ще седим" и протеста бива прекратен. Накрая се появява туристическа група 15-тина човека от Хасково, настаняват се, последно група мъже палестинци отиващи в Банско. Извикват 2-ма - 3-ма изпуснали това-онова и паспортите си по ръкава и потегляме.
Панорамно цял Тел Авив, от дясно Кипър, Анталия, цяла Анадола и Коня, от ляво Бурса, от дясно Истанбул, Стара Загора, Пловдив, Стара планина, минаваме цяла София, завой над Банкя, отново цяла София, кацане и аплодисменти.
Вкупом към летищено и гишета за паспортен контрол, редим се на 2 опашки.
- Има ли български граждани?
Групата от Хасково, ние и още 5-6 човека вдигаме ръце и ни посочват да минем пред гишето в дясно.
Подавам паспорт, само бегъл поглед и продължавам.
Опашката за чужденците върви бавно, проверяват ги внимателно. Добре дошли в Европейския съюз!
Да се върнем обаче, в Тел Авив и да се разходим наоколо...
Няма коментари:
Публикуване на коментар