Проверка с детектор за метал като на летище на всеки вход. Мола
е много интересен и различен от българските, особено за почитателите и интересуващите се от архитектура и
пространствени решения като нас.
Страхотно оформено пространство, много приятно и
въздействащо. Виждаш сградата, пространството, а не само магазините и
витрините.
Помотахме се, посетихме и парти къта, който е идеален за
семейства с деца, ядохме и оставихме час за Икеа с цел дребни покупки и каталози.
Изгубихме се, замотахме се из залите и лабиринтите, уж
изхода близо а все по-навътре влизахме и все повече се губихме.
След половин часов опит да се измъкнем, успяхме някак си ама
вече трябваше да тичаме. Всеки служител близо е все направо и завой на ляво/ дясно,
а то все по-навътре влизахме и след всеки завой нова зала…Е, успяхме да се
доберем едвам до касите, каталог eдин видяхме и го взехме и на изхода охраната
ни спира. И ни обяснява нещо на турски, дърпа каталога, чете обяснява и за
рамото та при някакъв бабаит на информация. Остави ни и си замина, човека не
говори английски и плямпа на турски защо сме там, ама ние като не знаем.
Обяснявам криво-ляво какво станало, той вика аааа и сочи един щендер в дъното
на залата, приличаща на чакалня с много пейки и хора. А то там щендер с
каталози. Взехме няколко и на бегом към мола за тоалетна, и там се изгубихме
докато я намерим, после пак бегом до автобуса и така…
Одрин го видяхме на свечеряване, и то само около джамията,
че нямаше време – само час почивка. Невероятна е джамията, определено освен
Селимие, тази ми хареса най-много. Пък и беше празна, от всички автобуси само
ние влязохме, а имаше 5-6 местни само. Много голяма, спокойно и респектираща.
Купихме малко локум от пазара и на автобуса.
На границата стояхме около 3 часа, слизахме и се качвахме
няколко пъти, проверяваха ни и багажите, оглеждаха всички ниши от автобуса.
Доста ни мотаха, за разлика от отиването. Но все пак, 2:45 бяхме в София.
Като цяло сме много доволни от пътуването, влюбихме се в
Истанбул и планираме септември пак да идем. Но ще идем без агенция, избрали сме
място за сmdне около кулата Галата, автобуси има достатъчно. Доста видяхме за 2
дни и половина, и още доста имаме. От плана не видяхме само Египетския пазар,
парка Йълдъз и разходката по моста галата и около Босфора. Но следващия път ще
ги наваксаме. Вече нямаме търпение пак да идем там, само се молим за повече
слънце, синьо и ясно небе, че ще повторим Чамлъджа и дано случим на гледка този
път.
Благодаря на всички, които всеотдайно ми помогнаха да
направя това първо стъпване в Истанбул завладяващо и незабравимо, надявам се
прекалено подробния ми пътепис да не ви е отегчил.
28 април - 1 май 2011 година
