Заради умората, се прежалих (много ми костваше) и програмата беше по-лежерна – с трамвая Т1 до
Кабаташ, там на тюнела до Таксим и после като за почивка - Истиклял пеша, Галата
кулесъ и на Каракьой пак на трамвая Т1.
Всичко изпълнихме –
Таксим ми се стори много обикновен, беше пълен с полиция, правеха ремонти за 1
май, че нали име голям празник.
Истиклял пък беше натъпкан с народ, почти нищо не можеше да
се види от хора. Видяхме случайно новия мол, влязохме да го разгледаме и да си купим това-онова, пък и да хапнем.
Тук е момента да вметна, че Истиклял е любимото ми място в Истанбул. Хората, атмосферата, настроението - всичко ми харесва. Заставам и попивам всичко с очи. Харесва ми, много ми харесва!
Има огромен магазин на Сатур със страхотни промоции на
електроуреди и домашни потреби – цял Истанбул носеше комплекти тигани, исках и
аз ама ги пропуснах някъде. Е, намазах и аз от електроуредите, ама си държах на
тигана за палачинки, но уви…
Чичек пасажъ го пропуснах някъде в тъмното и навалицата,
после на снимикте се изненадах, че сме го снимали без да усетим, френския сокак
го забравих хептен.
По едно време видяхме
метростанция и решихме да надзърнем, да видим как е устроена. След 11 абсолютно
стръмни ескалатори надолу и никакъв шанс да стигнем метро станцията се
отказахме.
Толкова дълбоко изкопано съоръжение за пръв път виждах, ама
беше забавно да откриваме следващия и следващ ескалатор…Излязохме от другата
страна и се озовахме непосредствено при Галата кулесъ, снимахме я разбира се.
Малко объркване в
тъмното на къде да вървим, намерихме разкопаната уличка и по нея, по нея та на
Каракьой. Часът е 23:30, а героите са страаааашно уморени. Трамвая, хотела и към
1 вече бях в леглото и май щях да заспя мигновенно…
