Истанбул 1.1

Истанбул [28.04 – 01.05. 2011]

Ако някога сте търсили информация в интернет за Истанбул и не сте попадали в богатата тема във форума на бгмама, значи сте ползвали интернет в Северна Корея. :D Понеже се влюбих в тази тема, и не спирам да я чета от декември 2010 та до днес, а и намерих всичко необходимо и полезно за едно самоорганизирано посещение в Истанбул, ще се опитам да разкажа какво преживяхме и ние в този любим ми вече град. Май заради въпросната тема куп пътеводители са останали неизкупени, а доста агенции без особена печалба! хак да им е :D

Четейки темите (те към момента са 13 броя) всичко ми се струваше страшно объркано, всички казвахте град огромен, стръмен, а на мен на картата ми се струваше малък и равен (Заради смута си и пълното невежество намерих в интернет най-голямата възможна карта на града, разразях я на 40 листа А4, които така и не ползвахме. Нямахме нужда реално от толкова подробна карта, а и в хотела ни дадоха нормална). Е, темите в Бгмама ми дадоха пълната информация,  набелязах целите и съставих програма по дни, която изпълнихме на 85 процента. Какво пропуснахме ще оставим за следващия път, сега да кажа какво се случи в това първо ходене.

Тръгнахме с ваучери за Караджъ турс, стандартната им програма – не се записвали нищо от програмите им, и бяхме единствените в автобуса. Всички останали, освен че си бяха платили пълната цена на екскурзия бяха писали по минимум 4-5 мероприятия и вечери дори. Ние използвахме само безплатната пешеходна обиколка на Историческия център – и съжалихме за това. Но да стигнем до там.

Кервана се състоеше от 6 автобуса, ние бяхме в най-лошия и пътуването беше кошмарно. Тръгнахме в 21 от София, към 12:30 бяхме на границата, 2 :10 я минахме. Не са ни преглеждали багажа, митничарите само се качиха да ни проверят паспортите (от българска страна), а турския митничар ни ги събра. Малко след това имахме пак почивка на комплекс Хаджията, и към 3:15 тръгнахме по магистралата за Истанбул. Аз лично успях някъде към 5 да заспя и в 5:40 вече се събудих, бяхме навлезли в града. Та спането ми беше точно 40 минути. Първи впечатления – много се строи, много се развива, и то с мисъл и план. Общо взето по пътя се ориентирах къде сме и на къде ще вървим, защото в темата в Бгмама е обсъждано многократно и имах подготовката.

Автобуса ни остави на Орду джадесъ, точно на спирка Лалели – бяхме в хотел Ейфел, който беше на 4 минути от спирката, между джамията Лалели и университета. Много хубав хотел, ремонтиран. Часът е 6:10.

Наоколо е пусто, няма хора, града все още спи. Тук-там се мярка някой бързащ, движението е много слабо, а трамвая Т1 е почти празен. Но не спира да се появява на  всеки 3 минути.

Понеже беше много рано седнахме в лобито и зачакахме да стане 8:30, когато почваше пешеходната обиколка. Вече ни се спеше страшно много, наоколо никъде не предлагаха кафе…за това решихме да се разходим по квартала да добием първи впечатления.

Отидохме на спирката на трамвая, разучихме каква е системата за пропуск, запознахме се с трамвая ( лично аз много го харесвам и в последствие го снимах почти непрекъснато) и минахме в долната част на Лалели, по посока морето. Стръмни улички, много складове и нямаше жива душа. Много интересно и екзотично, обиколихме няколко улици и се върнахме в хотела. На рецепцията имаше доволно количество карти на града – взехме си няколко и вече всичко беше наред.

Стана време за пешеходната обиколка, дойде екскурзоводката ни – българка, изселила се в Истанбул през 70 години. Говореше много приятна, отрупа ни с информация, която не асимилирахме заради недостига на сън. Времето е приятно, за по тънко яке, но е облачно и слънце и небе не се виждат.   

   

Тръгнахме към университета, по Орду, край библиотеката и джамията Баязид Втори и се гмурнахме в Капалъ чаршъ, съвсем транзитно излязохме през първия страничен изход и се озовахме на един площад, където се намира огромна колона, непосредствено до спирка Чемберлиташ.

  

 Колоната не разбрах какво-що, че се опитвах да снимам, да си пазя нещата, да следя да не изпусна другарчето и да догонваме екскурзовода. От там пак на Орду, кратка справка за джамията Султан Махмуд Втори, пресичане и на площад Мехмед Акъф.