Истанбул 1.2

Представях си площада съвсем различен, голям и равен – оказа се доста раздвижен и по-малък. Текат ремонти, ще стане чудесна пешеходна зона. Първи впечатления от лалетата, някои са прецъфтели – други пък тeпърва цъфтят. 

 Кратко препускане край единия обелиск (признавам другия не го и забелязах), змиевидната колона и хоп в джамията Султан Ахмед.

Еректед, а? :D Чувствам се като Рейчъл и Джоуи, които в една сериа на Приятели се смееха на Рос, който използваше думи като "хомосапиенс" и "еректозавър"...

Тук ще вметна нещо за пешеходната обиколка - в Турция има закон, че на територията на страната могат да работят само легитимирани гидове. А за да имаш такъв документ трябва да си турски гражданин. За това гида от агенцията в Истанбул става само организатор, приключва с историческите справки и прочие. На нас за гид ни се падна изселничка от Разградско, много сладкодумна, но трудно разбираема и с хаотични мисли. Освен това, говореше доста тихо и трудно успяваше да организира и обуздае групата ни. 

Разгледахме джамията, колкото бе възможно от стотиците хора вътре и "прекрасната миризма", донесена от всички краища на Европата и в 10 без нещо се разделяме с екскурзовода ни и започва моя „Станбул трип – Бгмама вершън”.

Кратко объркване и към площад султан Ахмед, където беше пълно с туристи и огромна навалица. Тълпи от гръцки и испански туристи, нахални продавачи на всичко. Ние минавахме за туристи или от Италия или Испания – винаги пробваха първо с италияно?, После минаваха на еспаньол? Аз повтарях само НО! С твърд тон и отминавах, че иначе се лепяха и досаждаха, вървят с теб и не те оставят.

Смътни са ми спомените за този култов площад с фонтана заради многото хора и различната представа в главата ми.