Истанбул 1.4

 Почти на бегом, а то разстоянието не е малко - снимки разни и хоп на гарата. Тя пък пълна с мъже, които се карат и викат нещо тълпа срещу тълпа. Влязохме, използвах тувалета, снимахме.

На самата гара има туристическо инфо бюро, в което няма нищо полезно освен няколко брошури за музей на електричеството. Пред гарата имаше спирка, и понеже вече беше 12 и нещо решихме да се върнем към хотела, където стаите трябваше да са готови. Опитахме се да се справим с автомата за жетони, ама нещо нъц. Един човек до нас си купуваше жетон, натисна каквото трябваше и машинката изплю жетончетата. Добре че го гледахме в ръцете, та след това всичко беше лесно. Качихме се на любимия ми Т1, невероятно приятно изживяване е това чудо.

 Пътьом снимка на Високата порта и отново в хотела.

Оказа се, че стаите още се почистват, да дойдем към 14. Бяхме много уморени, ама хайде пак на разходка – отидохме към плащада пред джамията Баязид и край арката на университета.

 

 

В джамията имаше молитва, свърши и хората се втурнаха някъде в ляво от джамията и ние по тях.

Озовахме се в малко дворче пълно с книжарници и различни османски книги, сувенири и ръкописи.

Невероятно спокойна атмосфера, отново пътуване във времето.

  

 

От там през изхода от дворчето се озовахме пред входа на Капалъто, наслуки свихме в ляво и по една странична улица – направо.

Озовахме се на улица подобна на бул Скобелев, с мноооого магазини за копчета, камъни, мъниста, пайети…

На първата пряка пак наслуки свърнахме пак в ляво и се озовахме на една леко стръмна калдъръмена улица с много туристи. Бяхме се озовали в задната част на джамията Сюлеймание.

Влязохме, безумна красота и спокойствие. Имаше около 30тина туристи.

  

Седнахме на пода, отпочинахме си малко и излязохме – да търсим аквадукта. Направо, някакви улички, лутане, питане – всеки казва различно или не знае въобще за подобно съоръжение…някак случайно се озовахме на Шехзадебашъ джадесъ и джамията Шехзаде.

Много наблизо се намира Истанбулската община

Красива сграда – много различна от всичко видяно до сега. И тук вече изгубихме ориентир и картата вече не помагаше.

 Другарчето ми, обаче е много оправен и успя някак да нацели посоката и улицата, вървяхме ама пак се изгубихме.

Упътиха ни и се озовахме в средата на една кал, прекосихме я и се озовахме в долния край на уличката, където ни беше хотела.

Обръщайки се назад – кълна се сутринта улицата беше павирана, видях я като се настанявахме. Часът е 16 и 20, стаята е готова. Кратка почивка за похапване, душ, преобличане и в 18:30 – на бойна нога отново.