Истанбул 1.3

Добрахме се до Света София, нямахме планирано влизане, защото реално не ми се влизаше. Не знам защо така, но още не изпитвам потребност и съответно желание да влизам там. Та по една странична уличка се озовахме на улица Соук чешме.

Мястото е много интересно, къщи на богати фамилии, тук е родната къща на един от президентите на Турция, има мемориална плоча. 

 Хем пътуване във времето, хем Света София от друг ъгъл – през цъфналите магнолии. Имаше ремонти на къщите по улицата, майсторите се отдръпваха и чакаха да снимаме. Много романтична улица, определено пак искам да я видя.

От там директно на долу, покрай една крепостна (вероятно) стена, покрай която има кафенца, галерия – изобщо артистична среда. И хоп на равното в дясно – входа на Парка Гюлхане (нашата цел) и Топ Капъ. Последния го пропускаме, искахме само входа му да видим, ама се улисахме и направо в парка, който е приказен! Сега знам, че има и много по-красиви паркове там, но по българските стандарти си е приказно!

Лалета, теменужки, игличета – изобщо блаженство. През парка прекосяваха организирани групи от ученици, отиващи към Света София. На тълпи. Пред парка има спирка на трамая Т1, така че можете да следвате линията от Света София и пак ще стигнете до входа.

Минахме през парка и открихме нещо интересно – в лявата част на главната алея има макет на Галата кулесъ и странна инсталация със земното кълбо и преплетени арки.

Увековечихме ги и тях, и продължихме към долния изход, който се оказа до казарма и крайбрежния булевард и пристанището. Свихме  на ляво с идеята ад се върнем към гара Сиркеджъ – защото спеееееешно се нуждаех от тувалет.