Атмосфера, архитектура – изобщо ми
се напълни душата. Разходихме се, свърнахме по една пресечка и обратно на
пристанището да търсим автобус за Чамлъджа - избора е голям 14F / 13B / 14D / 14K / 14R / 14Y.
Това обаче, се оказа непосилна задача,
когато човек не си чете съветите от форума, като мен. Чета, ама не до края.
Лутахме се половин час, питахме кого ли не, ядосвахме се, карахме се – автобусите ги няма никъде. Толкова изброени, а не намираме нито един. Така докато
прочетем в моите записки, че имало 2 перона на тая спирка. Отидохме на втория,
ама и там едвам открихме един от автобусите, автобуса пък дойде веднага.
Питахме шофьора той човека не говори английски, аз питам той мълчи или говори
на турски нещо…Накрая му предложих с Уes и No да пробваме, та Чамлъджа туристик беше с Yes!
Автобуса по-стар от българските, прашен и леко пълен със
съмнителни пътници.
Аз понеже нямах описани спирките, гледахме през прозореца.
Пътува се около 25 минути, ама по едно време автобуса се препълни и не се
виждаха въобще прозорците, а ние седяхме от другата страна на спирките. Човека
спря на Чамлъджа, ама ние искахме да слезем на
Чамлъджа туристик, та едно момче натисна звънеца да ни спре там.
Слязохме в нищото общо взето и не знаем на къде да вървим. Имах спомен от
картите, че трябва да сме в подножието на хълм, както бяхме и да се катерим –
ама от къде. Няма обещаните табели, няма нищо. Питахме едно момче на спирката,
къде е Чамлъджа и той сочи отсрещния баир и вика – там е. Ама по моите спомени
не беше там. Неговия автобус дойде, извини се и ние останахме и без неговите
инструкции. За това тръгнахме по пътя, по който продължи и автобуса, тоест по
улицата на която бяхме слезли. Пресякохме отсрещния тротоар, и на първата пряка
в ляво свихме на горе. Излязохме на успореден главен и доста натоварен път.
Пресякохме го и по улицата която се виждаше нагоре тръгнахме. От дясно има
къщи, от ляво ограда и високи дървета, абсолютна гора. Оказахме се на прав път,
ама то стръмно и с много завои. Започнаха да се появяват и антените - те са призанака, че сте на Чамлъджа.
Изкачихме се, разгеле и аха до входа и нова изненада – то
имало още стръмно и със завои нагоре.
Е, поне стигнахме до парка, то една красота, пълно с народ и
младоженци. Както казах обаче, времето не беше с нас и гледката йок. Но е много красиво и спокойно, а като има гледка е направо <3
Иначе парка беше невероятен, определено си заслужаваше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар