Истанбул 1.10

Разходихме се добре, обиколихме няколко пъти влизахме и излизахме, починахме, хапнахме на местата за пикник и слязохме от другия изход на парка. Следващите снимки са на училище и части от двора му (птицата също живее там)

Азиатската част на Истанбул

Минахме напряко, покрай горичката и попаднахме на паркинг за „турски пикник” от багажника на автомобила. Излишно е да споменавам носещата се воня на мастика в района.

После по стръмното надолу, та излязохме на спирка Чамлъджа. Този вариант ми се стори по-бърз и лесен за ориентиране, поне на връщане. Тука почакахме около 30 минути докато дойде автобуса ни до площад Таксим.

Минахме през моста, покрай стадиона Бешикташ, където течеше мача в момента, а пътя минава току до трибуните – еее, голяма емоция (после с радост установих, че нашия втори ден е пресъздаден от Сертаб Еренер в клипа на Истанбул, че и там тя минава с автобуса по време на мач от същото място 

Слязохме на Таксим, там се подготвяха, че утре беше 1 май и голяма тарапана по случай празника.

Сумати телевизии предаваха пряко за подготовката, а като прибавим и предстоящата Формула 1 и болидите и стотиците реклами навсякъде, голяма емоция.

Пак преминаване пешеходно по целия Истиклял, пак кулата Галата.

От горната й страна, малко след кафенетата има апарат, подобен на автомат за кафе, който прави моментална снимка и я праща на мейла ти.

 Нашите още не са дошли, а такова усърдие в позите на фона на кулата. След това пешком по разкопаната улица до Каракьой. От дясната страна в началото има магазинче за сувенири – 5 красиви картички за 1 лира, магнитчета по 1-2 лири – изобщо народни цени и много мил продавач. И там се отчетохме, човека като разбра че сме от България и отстъпка ни направи, живо се интересуваше как е живота при нас, каква е сега София, че той бил идвал ама преди години. Та така, със сетни сили на трамвая, в хотела отпускаща вана, която приятно ме изненада и беше бонус към хубавата и чиста стая.